27 май 927 г. – Умира цар Симеон I Велики

На 27 май през 927 г. по време на приготовления за война с Византия от сърдечен удар умира цар Симеон I Велики.

Успешните войни на Симеон срещу Византия и сърбите довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част от Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа.

При управлението му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно,

а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол.

Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречено Златен век на българската култура.

Създадената през 870 г. Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят.

Веднага след възкачването му на престола през 893 г. отношенията с Византия се изострят, тъй като византийският император Лъв VI Философ мести тържището на български стоки от Цариград в Солун. Византийският владетел отказва да промени тази разпоредба и в защита на българските търговци Симеон I навлиза в Източна Тракия и разбива византийците при Одрин.

В отговор император Лъв VI влиза в съюзни отношения с маджарите,

които нахлуват в българските земи и на територията на днешна Добруджа разбиват изпратената срещу тях войска на княз Симеон. Князът и болярите му са принудени да се оттеглят в крепостта Дръстър и да започнат преговори за мир. По време на преговорите с Лъв Хиросфакт българският владетел успява да сключи съюз с печенегите и съвместно с тях да разгроми маджарите.

След като укрепва тила си, Симеон насочва войските си на юг и през 896 г. нанася тежко поражение на ромеите при Булгарофигон. Византийският император е принуден да подпише мирен договор, с който се възстановява статуквото отпреди 894 г. От 894 до 913 г. отношенията между двете държави са мирни. Вероятно в този период българите трайно овладяват земите на днешна Западна Македония и Албания. През 904 г. арабите, водени от Лъв Триполитански, завладяват и опустошават Солун.

От това се възползва и княз Симеон и макар войските му да не завладяват Солун, българо-византийската граница е изместена на 20 км северно от Солун. Войната започва през 913 г. и е предизвикана от пренебрежителното отношение на съимператора Александър, поел властта поради малолетието на император Константин VII, спрямо българското пратеничество.

През 913 г. Симеон I стига до стените на Цариград.

Византия е принудена да му признае титлата цар на българите, въпреки че следващата година го анулирала. Тогава българските войски нахлули отново в Източна Тракия и превземат Одрин.

На 20 август 917 г. в Ахелойската битка византийската войска е обкръжена и избита. Следва второ поражение при Катасирти и патриарх Николай Мистик апелира за спиране на войната и подписване на мир. Междувременно византийската дипломация успява да раздвижи сърбите в тила на княз Симеон. Симеон изпраща срещу сърбите войска начело с кавкан Теодор Сигрица и Мармиас. Те залавят сръбския княз Петър Гойникович и поставят на престола княз Павел Бранович.

През 918 г. българските войски достигат Пелопонес и Егейските острови.

Свикан е църковен събор, на който Симеон I се провъзгласява за император на ромеите, а българският архиепископ е провъзгласен за патриарх.

През 921 г. една българска армия достига до Дарданелите, завладява Галиполския полуостров и се опитва да премине на малоазийския бряг.

През 923 г. Цар Симеон I отново стига до стените на Цариград. Византия иска да започнат преговори за мир и въпреки че мир не е сключен българите снемат обсадата. По време на царуването на Симеон I Велики България достига своето най-голямо политическо, военно и културно могъщество.

Баща му, княз Борис I, полага всички усилия да подготви сина си за патриарх и затова го изпраща да учи в Магнаурската школа в Константинопол – най-престижното училище във Византийската империя, основано през 425 година.

Опитът на първородния му син Владимир да върне страната в езичeство принуждава Борис I да го свали и на негово място да въздигне Симеон.

С името на Симеон Велики е свързан най-големият културен разцвет на християнска България, наречен Златен век, осигурил процъфтяването на книжнината, архитектурата и изкуствата. Цар Симеон не просто подпомага дейността на българските книжовници, а се включва активно в нея като творец. Съставя няколко сборника с енциклопедично съдържание, известни като „Симеонови сборници“.

Лично подбира и превежда някои от словата на византийския богослов св. Йоан Златоуст. При управлението на цар Симеон е преведена и създадена богата книжнина, предназначена както за високообразовани хора, така и за простолюдието.

В нея присъстват произведения с информация от всички аспекти на тогавашния живот – история, богословие, география, животински свят, природа. Симеон пръв става носител на титлата „Цар на българите”, което най-добре свидетелства за окончателното сливане на прабългари и славяни в един народ по език, вяра, държавно съзнание.

При неговото управление България става равностойна на Византия културна сила.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!